Депресивни разстройства

   Депресивните разстройства се характеризират с доста изразена и постоянна тъга, в резултат на което е нарушена активността на човека и интересът му към живота намалява. Терминът “депресия” често се използва при редица депресивни разстройства. Те са класифицирани в Диагностично-статистическо наръчник по специфични симптоми. Често се използва и за описание на лошо или депресивно настроение, причинено от различни проблеми (например финансови проблеми, природни бедствия, сериозни заболявания) или загуба (например смъртта на любим човек). Въпреки, че за тези състояния е по-подходящ термина “скръб”. Отрицателните чувства като скръб, за разлика от депресията, изглеждат вълнообразни и са свързани, като правило, с мисли или напомняния за събитието, което ги е причинило и изчезват, когато обстоятелствата се подобрят, могат да се редуват с периоди на положителни емоции и добро настроение, не са придружени от интензивно чувство на малоценност и омраза към себе си. Продължителността на подтиснатото настроение се измерва в дни, а не в седмици или месеци както при депресията, а мислите за самоубийство и дългосрочната загуба на способността за нормална дейност са много по-малко характерни. Въпреки това, събития и стресори, които причиняват скръб, могат да причинят епизод на голяма депресия, особено сред хората, предразположени към нея (например тези със семейна анамнеза).

   Най-често хората изглеждат нещастни, имат уморена поза, характерна е липсата на зрителен контакт, отсъствие на мимики, оскъдна жестикулация, изменения на речта (мека, монотонна реч, използване на едносрични думи). При някои депресивното настроение е толкова дълбоко, че не са в състояние да изпитват обичайни емоции и чувства, а светът е станал безцветен и безжизнен. Режимът на хранене може да бъде сериозно нарушен. Някои пренебрегват личната хигиена и дори не обръщат внимание на децата си, роднините или домашните животни. Нарушена е концентрацията. Обикновено са мрачни, с песимистична оценка за събитията, липсва чувство за хумор, летаргични и изолирани са, както и прекалено критични към себе си и другите. Допълнителни прояви на депресията са тревожност, меланхолия, необосновано чувство за вина и др. Депресията се проявява най-често през есента и зимата. Тя причинява когнитивни, психомоторни и други видове дисфункции (например, нарушена концентрация, повишена умора, намалено либидо, загуба на интерес или удоволствие от дейности, които преди това са носели радост, нарушения на съня), както и понижено настроение. Хората с депресивни разстройства често имат мисли за самоубийство. Често има комбинация от депресия с други симптоми (например тревожност и пристъпи на паника).

   Хората с каквато и да е форма на депресия са по-склонни да опитват с алкохол или други опиати да лекуват нарушенията на съня или тревогата си. Въпреки това депресията не е често срещана причина за алкохолизъм и наркомания.

   Депресивните разстройства се различават от обичайните промени в настроението поради наличието на значителен физически дискомфорт и/или проблеми в социалната, професионалната и други области на дейност.

   Депресивни нарушения възникват във всяка възраст, като обикновено се развиват по време на юношеството, както и от 20 до 30 годишна възраст. Точната причина е неизвестна, но са възможни следните причини: наследственост, промени в нивото на невротрансмитерите, нарушена невроендокринна функция и психосоциални фактори.

   Наследствеността причинява почти половината от всички случаи (по-рядко при депресия в късна възраст), като депресията е по-често срещана при роднините от първа линия. Така генетичните фактори влияят върху развитието на депресивната реакция в отговор на нежеланите събития.

   Друг фактор е промяната на нивото на невротрансмитерите, включително механизмите на регулиране на холин, катехоламин (норадренергична или допаминергична) и серотонергична невротрансмисия. Нарушаването на невроендокринната система може да играе голяма роля, преди всичко във връзка с възможни нарушения на системите хипоталамо-хипофизно-надбъбречна, хипофизно-надбъбречна, хипоталамо-хипофизна.

   Могат да се включат и психосоциалните фактори. Епизод на дълбока депресия обикновено се предшества от стрес (особено развод в семейството или загуба на любим човек), но такива събития обикновено не причиняват продължителна, тежка депресия при хора, които не са предразположени към афективни разстройства. Хората, които са по-малко устойчиви и/или имат склонност към тревожност, често развиват депресивно разстройство.

   При жените рискът от развитие на депресия е по-висок, но все още не е установено разумно обяснение за този факт. Идентифицирани са следните възможни етиологични фактори: продължителен или прекомерен краткотраен стрес, повишена моноаминооксидаза (ензим, участващ в разграждането на невротрансмитерите, които определят настроението на човека), ендокринни промени, настъпващи в тялото на жената и по време на менструация и по време на менопаузата. По време на следродилната депресия симптомите се развиват в рамките на 4 седмици след раждането; споменават се ендокринни промени.

   При сезонните афективни разстройства, симптомите се развиват в зависимост от времето на годината, обикновено през есента или зимата, като това разстройство е по-често срещано в северните ширини.

   Депресивните симптоми или нарушения могат да придружават различни соматични заболявания, включително заболявания на щитовидната жлеза и надбъбречните жлези, доброкачествени и злокачествени мозъчни тумори, инсулт, СПИН, болест на Паркинсон и множествена склероза. Някои лекарства, като кортикостероиди (повлияващи ендокринната система и метаболизма), бета-блокери (блокиращи ефектите на стреса върху тялото), интерферон (за подпомагане на имунната система) и резерпин (за понижаване на сърдечния ритъм и разширяване на кръвоносните съдове), също могат да доведат до развитие на депресивни разстройства. Злоупотребата с вредни вещества като (алкохол, амфетамини и др. стимулатори на централната нервна система) може да доведе или да придружи депресията. Токсичните ефекти или симптомите на отнемане могат да причинят преходни депресивни симптоми. Депресията може да намали защитния имунен отговор. Това състояние увеличава риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания, остър инфаркт на миокарда и инсулт, поради факта, че депресията причинява повишаване на нивото на цитокините (гликопротеини, които оказват регулиращо въздействие върху контрола на растежа и диференциацията на клетките) и факторите на кръвосъсирването и намалява сърдечната честота, които са потенциални рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания.

   Диагнозата се поставя въз основа на историята на състоянието. Интервенцията включва медикаментозна терапия, психотерапия и тяхната комбинация.