Психосоматика

   Терминът “психосоматичен” се тълкува като “психе” – душа, а “сома” – тяло. Психосоматиката изследва влиянието на психологическите фактори (чувства, емоции, произход) върху организирането на болестите. Списъкът на психосоматичните заболявания (“болестите от нерви”) се актуализира всяка година. Към момента той е: бронхиална астма, стомашно-чревни заболявания, язвен колит, ревматоиден артрит, невродермит, инфаркт, захарен диабет, сексуална дисфункция, вегето-съдова дистония, хипертония и не само. На практика този списък може да бъде допълнен и продължен. В нашето общество се приемат различни начини за справяне с болестта: борба, преодоляване на болестта или пълна капитулация, но малко хора гледат на болестта като на значимо събитие, което да разберат и приемат ресурса, който носи тя. Често болестта е неудовлетворена потребност. Но не винаги е лесно възстановяването, ако болестта носи със себе си и вторични ползи („бонус“, който човек получава от болестта). Често вторичните ползи са в несъзнаваното: тяхната същност не е винаги на повърхността, но разбирането за вторичните ползи е първата стъпка към възстановяването. Такава илюстрация може да бъде изразът: “Всяка психическа болка може да бъде спряна от малък зъбобол.” И това също е един от примерите на практиката, когато вторичната полза от зъбобола е възможността да не се усети мъката, която човекът изпита след развода.

   Болестта е като “крила, сгънати зад гърба”. Когато са сгънати образуват гърбица, от която искаме да се отървем, но когато се разгърнат (разбира се същността и ресурсът на болестта), става възможно да се полети. Симптомът е като процес, който съществува в тялото, но значението на което все още не е известно. Така една болка е покана за пътуване, наречено „работа със симптома“. Болестта винаги съдържа ресурс и състояние, което е необходимо в живота на човека тук и сега.

   Под „психосоматика“ можем да разбираме не само болестите на тялото и връзката му с психиката, но и тези неприятни и болезнени събития, които се случват в ежедневието. Психосоматиката разглежда нарушението на контакта между истинските нужди и това, което „трябва“, между свободата и ограниченията, душата и тялото.